За изложбата

Изкуство, родено
от вяра

Историята на скулптора, създал изложбата

Съдържание

IСкулпторът01 IIТърсенето02 III199903 IVЛагерът04 VДвата щриха05 VIЗавръщането06 VIIОбща мисия07 VIIIПървата изложба08 IXВидео09 XОттогава10

На върха на кариерата, но без смисъл в живота.

ПътДжън · Шан · Жен

Скулпторът

Кунлун Джан е роден в Китай през 1941 г. Става един от най-признатите скулптори на страната — оглавява Скулптурния институт към Художествената академия на Шандун и създава някои от най-големите статуи в Китай.

„През 1985 г. построих 15-метрова статуя. През следващата — 30-метрова, най-високата в Китай по онова време. Бях на върха на кариерата си, но не се чувствах удовлетворен. Колкото и пари да имаш, колкото и известен да си — това е само за няколко десетилетия. Липсваше ми смисъл.“

— 01 —

От Китай до Монреал и обратно — пътят към една съдбоносна среща.

ПътДжън · Шан · Жен

Търсенето

През 1989 г. професионалният път отвежда Джан в Монреал, Канада, където е поканен от университета Макгил. Става канадски гражданин. През 1996 г. се връща в Китай, за да се грижи за тъщата си — и там за пръв път се запознава с Фалун Дафа.

„Когато слязох от самолета, видях колко бързо се разпространява. Почти във всеки парк и на всеки площад хората спокойно правеха упражненията. Беше прекрасно.“

— 02 —

III

Мирният живот на милиони хора внезапно се преобръща.

ГонениеДжън · Шан · Жен

1999

През 1999 г. Китайската комунистическа партия започва масови репресии срещу Фалун Дафа. Милиони губят работата си; мнозина са хвърлени в затвора, изтезавани, дори убити.

„Партията впрегна всичко — вестниците, радиото, телевизиите, дори мобилизира армията и полицията. Цялата страна беше скована от страх. Беше масов лов на хора.“

„По това време планирах да извая 75-метрова статуя на Буда. Но понеже практикувах Фалун Дафа, попаднах в черния списък и се чувствах в непрестанна опасност. Не след дълго ме задържаха.“

— 03 —

Незаконни арести и трудовия лагер Уанцун.

ГонениеДжън · Шан · Жен

Лагерът

Между 30 юни 2000 г. и 10 януари 2001 г. Джан е задържан четири пъти. Изтезаван е многократно, включително и с електрошокови палки. Ръцете и краката му са обгорени; лявият му крак е толкова наранен, че три месеца не може да ходи.

„Усещах миризмата на изгоряла кожа.“

Изпращат го в трудовия лагер Уанцун — административно и без съд. Лагерът е известен с това, че там пребиват практикуващите до смърт.

„Наблюдаваха ме денонощно. След безкрайно промиване на мозъка, лъжи, принуда и психически натиск почти рухнах. Този тормоз беше по-страшен от физическия. Подготвих се, че може да умра там. Не мислех, че ще оцелея.“

— 04 —

V · Двата щриха

После се случва онова, което Джан преживява най-болезнено.

„Заместник-комисарят каза: „Имаме тук учител по изкуство. Ще преподаваш ли малко рисуване?“ Отвърнах: „Не се интересувам.“ Тогава ме принуди да седна. Донесе четки, туш и хартия и ми нареди да рисувам. Направих два щриха. Записаха ги. Излъчиха записа публично, заблуждавайки всички. Това най-силно ме нарани. И до днес ми е трудно да го превъзмогна.“

Двата му щриха са показани на китайците като доказателство, че се е отрекъл. После — и на канадските дипломати, които настояват за освобождаването му.

Изкуството му е превърнато
в доказателство за една лъжа.

— 05 —

Джан намира своя глас чрез изкуството.

РажданеДжън · Шан · Жен

Завръщането

Благодарение на намесата на Amnesty International и на канадското правителство Джан е освободен на 10 януари 2001 г. и се прибира у дома в Канада. Human Rights Watch посвещава на случая му отделна глава в доклада си за Китай от 2002 г. — едно от редките свидетелства от първо лице, до които организацията успява да получи достъп.

Вече свободен, той решава, че не може да мълчи.

„Огромен брой практикуващи са в затворите. Не можех да мисля само за себе си. Трябва да говоря от тяхно име. Но как? Изкуството е моята професия. Единствено чрез изкуството можех да имам глас.“

— 06 —

VII

Петнайсет творци — една обща мисия.

РажданеДжън · Шан · Жен

Обща мисия

„Мислех си — как да направя изложба? Не можех да намеря художници в Китай, защото ги преследваха. Затова започнах да търся само зад граница. Обаждах се, пишех имейли. Търсех ги навсякъде.“

Така събира петнайсет творци — мнозина от които никога не са се срещали лице в лице. Не всички са китайци: сред тях е канадката Катлийн Гилис, чиито творби са в колекциите на Канадския съвет по изкуствата.

„Бяхме петнайсет души с една обща цел. В началото не знаехме какво точно да правим. Понеже имам опит в живописта, често аз правех композицията, а другите рисуваха.“

— 07 —

VIII

Пътуването по света започва устремно.

НачалотоДжън · Шан · Жен

Първата изложба

„Първата изложба беше през 2004 г., в Капитолия във Вашингтон. Исках правителствата по света да се събудят и да настояват за справедливост. Дойдоха няколко конгресмени. Бяха почти разплакани. Казаха, че повече хора трябва да видят тези картини. Това ни вдъхнови — и започнахме да я показваме по света.“

— 08 —

IX · Видео

Професор Кунлун Джан

Създателят на изложбата разказва историята си.

— 09 —

Турне 2026

Предстоящи изложби

Банско

Музей „Никола Вапцаров“, пл. „Никола Вапцаров“ 3

1–12 юли · сега

Смолян

Планетариум Смолян, бул. „България“ 20

предстои

Русе

Регионален исторически музей, пл. „Княз Александър Батенберг“ 3